Представяне

Légifrance е публичната служба за разпространение на френското право по интернет. За нея отговаря генералният секретар на правителството, а за управлението ѝ се грижи дирекцията за правна и административна информация.

Légifrance дава достъп до:

• френското национално право (Конституция, кодекси, законови и подзаконови нормативни текстове, публикувани в Официален вестник на Френската република, колективни договори и официални бюлетини на министерствата);
• конституционната, административната и съдебната юриспруденция;
• европейското право (текстове на европейските договори, вторично законодателство, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, транспониране на директиви и юриспруденция);
• международното право (договори и юриспруденция).

В Légifrance можете да консултирате цялостното съдържание на текстовете, публикувани в Официален вестник на Френската република от 1990 г. насам. За актовете, публикувани между 1947 г. и 1989 г. са достъпни само справките, придружени от факсимиле.

Търсенето в различните законодателни бази данни се извършва с помощта на специални формуляри. Те са адаптирани към различните видове актове и към нуждите на потребителите (стандартно, експертно или тематично търсене).

Достъпни правни актове

Закон

Закон е правна норма с общ и безличен характер, приложима към всички. Той се гласува от Парламента (Национална асамблея и Сенат), обнародва се от президента на Републиката и се публикува в Официален вестник.

Наредби

Тези подзаконови актове позволяват на правителството за изпълнение на своята програма да приема мерки от областта на закона с ограничен срок на действие.

Наредбите трябва да бъдат разрешени със специален закон, гласуван от Парламента. Те имат извънреден характер, приемат се от Министерския съвет и се подписват от президента на Републиката. Наредбите трябва да бъдат представени на Парламента за ратификация, след което добиват сила на закон.

Декрети

Декретите са актове с общ или индивидуален характер (например относно номиниране на дадено лице), издавани от изпълнителната власт (президент на Републиката и министър-председател).

Различаваме: автономни декрети, приети от министър-председателя в рамките, определени от Конституцията, и в области, които не са от компетенцията на президента на Републиката, и декрети за изпълнение, също приемани от министър-председателя, които уточняват условията за изпълнение на законите.

Постановления

Министър-председателят може да делегира на министрите, префектите и кметовете правомощия да приемат наредби, определящи условията за прилагане на даден закон, като това става в техните съответни области на компетентност. В зависимост от случая постановленията биват министерски , междуминистерски, префекторски или общински. 

Решения

Решенията са подзаконови актове на независими административни органи като Националната комисия за информатика и свободи или Регулаторният орган за електронните комуникации и пощите.

Дебати

Този термин описва едновременно разглеждането и обсъждането на даден въпрос от колективен орган преди той да вземе решение, както и резултата от тази дискусия – тоест взетото решение. Légifrance дава достъп до дебатите на независими административни органи.

Циркуляри и инструкции

Тези актове нямат нормативен характер. Те служат единствено за даване на инструкции на административни служби, и по-специално на тези в министерствата, за прилагането на закони и декрети или за уточняване на условията за прилагане на някои разпоредби. Само най-важните от тях се публикуват в Официален вестник.

Оценки на въздействието и доклади

Това са подготвителни документи, съставени от различни министерства и предназначени за министър-председателя или за президента на Републиката.

Оценките на въздействието се публикуват едновременно с проектозаконите. Те трябва да ги придружават (по силата на член 39 от Конституцията и на органичния закон от 15 април 2009 г.).

Текстовете на декретите или наредбите, които подлежат на одобрение от министър-председателя и от президента на Републиката, се съпровождат от доклади за представяне.

Становища

Това са текстове, съставени в резултат на консултация с лице или орган. Légifrance дава достъп до становищата на различни министерства (например становище относно разширяване на обхвата на даден колективен договор) и на независимите административни органи.

Декрет-закони

Декрет-законите са били в сила в периода от 1924 г. до 1958 г. Това са подзаконови нормативни актове, приети от правителството след упълномощаване от страна на Парламента и подлежащи по принцип на ратифициране от негова страна, за изменение или отмяна на законодателни разпоредби. От 1958 г. те са заменени от наредбите.